Традиционно бяло сладко от захарен сироп, избъркан до гъста бяла маса с бакпулвер и ванилия.
Порции 20
* Стойностите са приблизителни. Процентните дневни стойности са базирани на диета от 2000 калории. Вашата дневна стойност може да бъде по-висока или по-ниска в зависимост от вашите калорийни нужди.
Бялото сладко може да се приготви и от плодов сок и вода в съотношение 1:1. По желание настържете кората на 1-2 портокала или добавете счукани бадеми, какао или шоколад за различни варианти. Съхранявайте в чисти сухи буркани.
Бялото сладко е един от най-старите български десерти, приготвян единствено от захар и вода чрез продължително варене и бъркане. Крайният продукт е плътна, бяла маса с консистенция на меко тесто, която се топи в устата и оставя наситен захарен вкус. Рецептата изисква търпение и прецизност, но не и скъпи съставки - именно затова е била разпространена в българските домове още от края на XIX век.
Основателният процес зад бялото сладко е контролираната кристализация на захарния сироп. Захарта се разтваря във вода и се вари до точно определена гъстота - така нареченият стадий "твърда топка" в захарджийството. Добавянето на бакпулвер или лимонов сок служи като инвертиращ агент - той разгражда част от захарозата до глюкоза и фруктоза, което предотвратява образуването на едри кристали. Резултатът е фина, кремообразна текстура вместо грубо захаросана маса.
Варенето на сиропа изисква постоянно внимание. Капчиците по стените на съда трябва да се обират с влажна кърпа, защото именно по тях започва нежеланото захаросване. Един пропуснат момент може да доведе до верижна кристализация, която да развали целия сироп.
Най-точният метод за определяне на готовността е тестът с капката. Малко количество сироп се капва в чаша със студена вода. Ако капката се разтвори или разлее, сиропът не е достатъчно гъст. Когато капката остане на дъното като малка плътна топчица, сиропът е достигнал нужната температура - около 118-120 градуса по Целзий. За тези, които разполагат с кухненски термометър, това е най-лесният начин за контрол.
След като сиропът изстине до поносима за ръката температура, започва продължителното бъркане. Движенията трябва да бъдат широки и винаги в една посока - това осигурява равномерно разпределение на микрокристалите и предотвратява образуването на едри зърна. Постепенно сиропът променя цвета си от прозрачен към матово бял и започва да се сгъстява. Целият процес може да отнеме между 15 и 30 минути непрекъснато бъркане.
Ако сиропът не показва признаци на побеляване след половин час, не бива да се отчайвате. Затоплете го отново до течно състояние, оставете да изстине повторно и подновете бъркането. Понякога са необходими две-три повторения, особено при по-влажно време.
Класическото бяло сладко може да се обогати по различни начини. Настърганата кора на портокал придава цитрусов аромат и лек оранжев оттенък. Счуканите бадеми внасят ядков характер и по-грубовата текстура. Какаото на прах или натрошеният шоколад превръщат бялото сладко в шоколадов вариант - популярен сред децата.
Интересна алтернатива е приготвянето с плодов сок, смесен с вода в равни части. Вишневият или малиновият сок дават красив розов цвят и дискретен плодов привкус, който допълва основната захарна сладост.
Бялото сладко традиционно се поднася в малки купички като гозба за гости, често придружено от чаша студена вода. Съхранява се при стайна температура в чисти и напълно сухи съдове. Влагата е основният враг на бялото сладко - достатъчна е една мокра лъжица, за да започне ферментация или разтваряне на повърхностния слой.