Кристално бистър коктейл, съчетаващ висококачествен джин и сух вермут. Сервира се ледено студен с избор между зелена маслина или кора от лимон за завършек.
Порции 1
* Стойностите са приблизителни. Процентните дневни стойности са базирани на диета от 2000 калории. Вашата дневна стойност може да бъде по-висока или по-ниска в зависимост от вашите калорийни нужди.
Винаги използвайте възможно най-студения и твърд лед. Ледът, който е започнал да се топи (мокър лед), ще разреди напитката прекалено бързо, преди тя да се охлади достатъчно.
Произходът на Мартинито е обвит в мъгла, но повечето историци свързват началото му с коктейла „Мартинес“, сервиран през 60-те или 70-те години на 19-ти век. Първоначалните версии са били драстично различни от днешния сух профил – приготвяли са се със сладък вермут и подсладен джин (Old Tom). Еволюцията към „Сухо Мартини“ започва в началото на 20-ти век с навлизането на London Dry джина и промяната на вкусовите предпочитания към по-изчистени напитки. През десетилетията съотношението джин-вермут се променя постоянно, достигайки своя пик на сухота през средата на века, когато някои бармани само са обливали чашата с вермут преди да я напълнят с джин.
Класическата формула подлежи на множество интерпретации, които променят характера на напитката:
Ключът към перфектното Мартини е управлението на топлината. Когато алкохолът и ледът влязат в контакт, протича топлообмен. Ледът абсорбира топлината от течността, като повърхностният му слой се топи. Тази разтопена вода се смесва с алкохола. Процесът на разбъркване увеличава конвекцията, ускорявайки охлаждането. Важно е да знаете, че коктейлът може да достигне температури под 0°C (около -5°C до -6°C), тъй като алкохолът понижава точката на замръзване на водата. При тази ниска температура вискозитетът на течността се повишава, което създава това специфично „мазно“ или плътно усещане в устата, характерно за добре приготвеното Мартини. Ако коктейлът не е достатъчно студен, алкохолните изпарения ще бъдат твърде агресивни за обонянието.