Рамос Джин Физ е коктейлът, който изпитва търпението на бармана. Прочут е с дългото разклащане и с пяната, която се издига като облак над чашата.
Легенда от Ню Орлиънс
Коктейлът се ражда в Ню Орлиънс в края на 19 век от бармана Хенри Рамос. Заведението му става известно с цяла редица бармани, които си подават шейкъра, за да издържат на изтощителното дълго разклащане.
Тази легенда за многоминутното разклащане е част от чара на коктейла и до днес.
Защо разклащането е всичко
Тук пяната не е украса, а цялата идея. Яйчният белтък и сметаната трябва да се емулгират в гъста, стабилна маса, която след доливането на содата се издига над ръба на чашата.
Техниката е в две части: първо сухо разклащане без лед, за да се разпени белтъкът, после дълго разклащане с лед за студ и плътност.
Деликатният баланс
Освен техниката коктейлът иска и баланс. Два цитруса - лимон и лайм - дават свежест, захарният сироп я закръгля, а портокаловата вода добавя флорален аромат, който прави Рамос Джин Физ разпознаваем.
Няколко капки портокалова вода стигат; в повече тя става сапунена.
Сервиране
Прецежда се във висока чаша без лед и се оставя за миг да се стегне, преди студената сода да повдигне пяната. Поднася се веднага, докато облакът отгоре е жив и висок.
Защо е труден у дома
Рамос Джин Физ изисква усилие, каквото малко коктейли искат. Дългото разклащане е физически уморително, а балансът между седем съставки не прощава небрежност. Затова мнозина барове го предлагат с неохота.
Вариации и заместители
Веган версия се прави с аквафаба вместо яйчен белтък - тя разпенва изненадващо добре. Растителна сметана също върши работа за безлактозен вариант. Портокаловата вода понякога се заменя с няколко капки портокалов цвят, но без нея коктейлът губи характерния си аромат.
Сервиране
Поднася се веднага, докато високата пяна е жива. Класически се пие през сламка, която минава през облака отгоре до течността отдолу.