Тиролската плодова пита е сочен сезонен сладкиш - гъсто кейково тесто с кисело мляко, покрито с череши и изпечено на пласт.
Алпийска идея, българска трапеза
Името подсказва планински произход - маслено тесто с пресни плодове отгоре. В българската кухня питата се е настанила като лесен начин да се използват сезонните плодове. Тя е семпла, но винаги ефектна с лъскавите плодове по повърхността.
Гъстото кейково тесто
Основата е плътно тесто с кисело мляко. Бийте маслото със захарта, после прибавете яйца и мляко със сода и добавяйте брашно, докато стане гъсто, но мажещо се. Киселото мляко дава мекота и активира содата за бухване, подобно на орехов кейк с канела.
Плодовете отгоре
Черешите се нареждат изчистени от костилките по цялата повърхност. Питата приема и вишни, кайсии или сливи - всеки сезонен плод работи. Това я прави универсална, в духа на прасковена веган торта с бадеми и други плодови десерти.
Правилният пласт
Дебелината от около 2 см е важна. Тя дава баланс между мекото тесто и сочните плодове. По-дебелият пласт остава суров под черешите, по-тънкият изсъхва. Разстелете тестото равномерно за еднакво изпичане.
Амонячната сода
Традиционната закваска тук е амонячната сода. Тя дава характерна хрупкавост, а острата ѝ миризма се изпарява напълно при печене. Може да я замените с бакпулвер, ако предпочитате, без да променяте останалата рецепта.
Сервиране
Нарежете питата на пастички и поръсете с ванилова захар след изстиване. За още сезонни плодови десерти опитайте фруктов кейк. Питата е най-добра прясна, докато плодовете отгоре са сочни.
Чести грешки
Най-честата грешка е твърде рядко тесто, което не удържа плодовете и те потъват. Втората е тънък пласт, който изсъхва. Не нареждайте и прекалено сочни необработени плодове - отцедете ги, за да не навлажнят тестото отдолу при печене.
Подходящ повод
Тиролската пита е за сезона на плодовете и за неочаквани гости. Прави се бързо от базови продукти и винаги изглежда добре с лъскавите плодове отгоре. Подходяща е за следобеден чай, семейна трапеза или като лек завършек на обяд през топлите месеци.
Съхранение
Питата е най-вкусна прясна, в деня на правенето, докато плодовете отгоре са сочни и тестото свежо. Запазва се покрита на стайна температура до два дни. По-сочните плодове с времето отпускат сок, затова не я съхранявайте дълго. Поръсете с ванилова захар чак преди сервиране.