Донаците са пържени гевречета с топъл аромат на канела - хрупкави отвън, меки отвътре и поръсени с щедра захар. Стара, обичана рецепта за домашно лакомство.
Тестото с канела
Киселото мляко и содата правят тестото пухкаво, а щедрата канела му дава характерния вкус. Тази топла подправка отличава донаците от неутралните пържени сладки като локумките.
Формата на геврек
Двете чаши - голяма и малка - изрязват външния кръг и вътрешната дупка. Тази форма на геврек е класическа за пържените сладки и напомня тулумбичките по хрупкавост.
Пърженето
Силният огън и обилната мазнина карат гевречетата да бухнат бързо, без да поемат много масло. Същият принцип важи и за бухтите - гореща мазнина за лек резултат.
Захарта отгоре
Още топли, донаците се поръсват със захар, която залепва по повърхността. Това е простият, но задължителен завършек на всяко пържено сладко.
Поднасяне
Донаците се ядат топли, с чаша чай или мляко. Те са уютно домашно лакомство до други сладки класики като ореховата пита. Най-вкусни са в деня на приготвяне.
Домашно лакомство
Донаците са от старите домашни сладки, които се правели за следобедния чай или за изненада на децата. Простите продукти - кисело мляко, яйца, канела - са били винаги под ръка, а резултатът радвал цялото семейство. Днес тези гевречета връщат уюта на бабината кухня с аромата си на канела и пържено тесто.
Съхранение
Донаците са най-вкусни топли, в деня на приготвяне, когато са хрупкави отвън и меки отвътре. Пазете остатъците в затворена кутия на стайна температура до два дни. С времето омекват, но остават вкусни. Не ги дръжте в найлон, защото се запарват. Освежете ги за минута в топла фурна, ако предпочитате хрупкави.