Сладката баница с ориз е уютен десерт, в който гъст сутляш се запича между две домашни кори. Канелата и ваниловата захар отгоре я правят носталгично сладка.
Сутляшът като плънка
Сърцето на баницата е гъст оризов сутляш, сварен с мляко и подсладен. Той трябва да е по-плътен от обикновено, за да не изтече. Същият млечен ориз е звезда и в сутляша и млякото с ориз.
Яйцата за стягане
След изстиване в сутляша влизат цели яйца, които при печене го стягат в нежен крем. Важно е сутляшът да е хладък, за да не се пресекат яйцата.
Домашните кори
Две кори обгръщат плънката - долната покрива и стените на тавичката, горната се набира леко. Това е простата техника на двукоровата баница.
Сладкият завършек
Изстиналата баница се реже и поръсва с канела или ванилова пудра захар. Тя е сладко, млечно изкушение, сродно с други десерти като плодовия сладкиш.
Поднасяне
Сладката баница с ориз се яде хладка, като десерт или сладка закуска. Тя стои чудесно до купа орехова пита или чаша мляко за уютен следобед.
Сладките баници у нас
Сладката баница е малко позабравено лакомство от старата кухня, в което същите домашни кори се пълнят със сладък крем вместо сирене. Сутляшената плънка я прави нежна и носталгична, близка до млечните десерти от детството. Тя е чудесен начин да разнообразите сладката маса с нещо домашно, топло и различно от обичайните торти и сладкиши.
Съхранение
Сладката баница с ориз се пази покрита на хладно до два-три дни и често е по-вкусна на следващия ден, когато плънката е напълно стегнала. Поднесете я хладка, поръсена с канела или ванилова пудра захар. Не я претопляйте силно, за да не се пресече яйчената плънка. Студена, тя е приятен сладък завършек на обяда.