Тиквичките плакия са олицетворение на лятната постна кухня - пластове сочен зеленчук, ароматен лук и домати, обединени от лека кисела заливка. Ястие, създадено да се яде студено.
Пластовете
Редуването на тиквички и смес от ситно нарязан лук, чесън, магданоз и копър е сърцето на плакията. Всеки пласт носи аромат, а зеленчукът се запича в собствените си сокове. Сходна техника на пластове има и тиквичките с ориз на фурна.
Заливката с оцет
Лъжичка брашно, размита с вода и оцет, дава на плакията леко сгъстен сос с характерна киселинка. Това е подписът на всяка плакия. По желание десетина кисели сливи заменят оцета с по-мек, плодов кисел вкус.
Доматите отгоре
Червените домати, нарязани върху зеленчука, дават цвят, киселинка и сочност. При печене те се сгъстяват и обогатяват соса. Олиото и малко гореща вода поддържат влагата, без да правят ястието рядко.
Студена наслада
Плакията задължително се яде изстинала - тогава заливката се стяга и вкусовете узряват. Поднесете я до пържени тиквички с кисело мляко и чесън или купа супа от тиквички.
За тиквичения сезон
Когато тиквичките са в изобилие, опитайте и пълнени тиквички с месо или гладка крем-супа от тиквички. Изберете млади тиквички с тънка кора за най-добър резултат.
Традицията на плакията
Плакията е едно от стълбовете на българската постна кухня - зеленчук на пластове, запечен бавно с лук, подправки и кисела заливка. Прави се с риба, с боб или, както тук, с тиквички, според сезона. Винаги се поднася студена, защото тогава вкусовете узряват напълно.
Изборът на зеленчук
Младите тиквички с тънка кора са най-подходящи - не е нужно да се белят и държат форма при печене. През лятото, когато градината е щедра, плакията е чудесен начин да оползотворите изобилието. Пресният лук и копърът подчертават сезонния характер на ястието и му дават свежест.