Съдържание
Френската кухня дава точни имена на нарязванията, защото формата и размерът определят как и колко бързо се готви продуктът. Еднакво нарязаните парчета се приготвят равномерно – това е практическата причина зад привидната показност.
Основните форми
- Жулиен – тънки пръчици, около 3 мм на 3 мм, дълги 4-5 см. Класика за моркови и целина в салати.
- Брюноаз – ситни кубчета 3 мм, получени от нарязан на жулиен продукт. За фини сосове и гарнитури.
- Батоне – по-дебели пръчици, около 6 мм, като за пържени картофи.
- Македоан – кубчета около 5 мм, за зеленчукови смеси.
- Шифонада – тънки ленти от листни зеленчуци, като спанак или босилек, свити на руло и нарязани.
- Пейзан – тънки, неравни парченца за селски супи.
Защо размерът има значение
Дребно нарязан лук се разтваря в соса; едро нарязан остава на хапки. Морков на жулиен омеква за минути; на едри кубчета – за много повече. Затова една и съща супа с различно нарязване е различно ястие.
В българската кухня
Не наричаме нарязванията с френски имена, но принципите са същите. Ситно нарязаните краставици и домати за шопска салата следват логиката на македоана. Кубчетата в руската салата искат еднаквост, за да е балансирана всяка лъжица. А тънко нарязаните краставици за таратор се държат по-добре, ако са равни.
Един съвет за начало
Не гонете съвършенство от първия ден. Гонете еднаквост – по-важно е парчетата да си приличат, отколкото да са идеални. Острият нож и равномерният размер правят повече за ястие като мешана салата, отколкото името на техниката.
Хватката, която пази пръстите
Еднаквото нарязване тръгва от правилното държане. Продуктът се придържа с върховете на пръстите, свити навътре като нокти на лапа (наричано „лапата“), а кокалчетата водят острието. Така ножът никога не стига до върховете на пръстите.
Другата ръка държи ножа стабилно, а острието се движи с люлеещо движение – върхът остава на дъската, петата се вдига и спуска. Това е основата на бързото, безопасно и еднакво нарязване.
Стабилната дъска
Дъска, която се хлъзга, прави всяко нарязване опасно и неравно. Сложете влажна кърпа под нея – фиксира я мигновено. Голяма, стабилна дъска дава място за работа и събиране на нарязаното. Дребните детайли около инструментите често значат повече от техниката на самото рязане.
Често задавани въпроси
-
Какво е жулиен нарязване?
Жулиен са тънки, еднакви пръчици с размер около 3 на 3 милиметра и дължина 4-5 сантиметра. Използва се за моркови, целина и други зеленчуци в салати и гарнитури.
-
Защо зеленчуците се нарязват еднакво?
За да се готвят равномерно. Различните по размер парчета омекват за различно време – едните се разварят, докато другите са още твърди. Еднаквостта дава балансиран резултат.
-
Каква е разликата между брюноаз и македоан?
И двете са кубчета, но брюноазът е много по-ситен (около 3 мм), а македоанът е по-едър (около 5 мм). Брюноазът е за фини сосове, македоанът – за зеленчукови смеси.
Основни видове нарязване
- Жулиен – тънки пръчици
- Брюноаз – ситни кубчета
- Батоне – по-дебели пръчици
- Македоан – средни кубчета
- Шифонада – тънки ленти листа