Коприва каша

Копривата каша е нежно, кремообразно ястие, в което дивата пролетна зеленина се обгръща в кадифен млечен сос. Лимонът или оцетът накрая му дават онази свежа, леко кисела нотка.

Полусваряване на копривата

Копривата се задушава с малко вода, докато омекне наполовина, и после се накълцва. Така запазва част от текстурата си в кашата, вместо да се разпадне напълно. Подобен подход има и супата от коприва.

Млечният сос

Брашно, запържено в масло и разредено с мляко и вода, образува основата. Сосът трябва да е умерено гъст - нито лепкав, нито рядък. Тази техника на сгъстяване е сродна с спаначената супа с мляко.

Жълтъците за кадифеност

Добре разбитите жълтъци, прибавени извън силния огън, превръщат кашата в гладък крем. Важно е да не завира след тях - иначе се пресичат на парцали. Този финал прави разликата между обикновена и кадифена каша.

Свежият завършек

Лимонов сок или оцет балансират мазнината, а счуканите орехи и лимонените резенчета украсяват. Поднесете кашата до купа крем-супа с киселец или чорба от лапад със сирене.

Дребен съвет

Разбийте жълтъците с няколко лъжици от топлата каша, преди да ги върнете в тенджерата - така се темперират и няма да се пресекат.

Селската кухня

Копривата каша идва от времето, когато дивата зеленина е била безплатна храна, събирана по поляните напролет. Простите продукти - брашно, мляко, яйца и шепа коприва - се превръщат в засищащо ястие без никакви разходи. Тази скромна рецепта пази вкуса на старата българска трапеза.

Съхранение

Кашата се пази в хладилник ден-два, но след жълтъците е най-вкусна прясна. При претопляне го правете на много тих огън и бъркайте, за да не се пресече млечно-яйчената смес. Ако се сгъсти при стоене, разредете я с лъжица топло мляко. Поднесете я отново с пресни орехи отгоре за хрупкав контраст.